Иван Рилски е най-великият наш светец, основател на знаменития Рилски манастир
В древния Рим месец октомври е бил осми поред на годината, името си получил от латинското “окто” – осем, пише Кирил Момчилов за в.”Дума”. След календарната реформа на Юлий Цезар той става десети, но както и септември запазва предишното си наименование, възприето от много народи по света. В Китай е десета луна.
В прабългарския календар месецът е посветен на овена, което ни подсказва, че е време за заплождане на овцете. В стари времена народът го именувал Листопад. В Източна Тракия и Средните Родопи са го кръстили Димитроске на особено личен празник – Димитровден. У българите мохамедани в Средните Родопи – Малката чорква. В село Долнослав, Асеновградско – Месец Кратун, тъй като във всяка къща пиели новото вино с кратуна, а прясната ракия – с малки кратунки…
6 октомври – Св. апостол Тома. Томинден
От Eвангелие на Йоана (20:24-29) знаем, че апостол Тома е един от дванадесетте Христови ученици. Когато техният учител им се явил след възкресението си, Тома не бил сред апостолите, поради това отказал да повярва в необикновеното, което се било случило.
“Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!” – заявил Тома.
След осем дни Исус отново се явил пред тях, обърнал се лично към Тома и му казал:
“Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми: дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ!”
Развълнуван, Тома извикал:
“Господи мой и Бог мой!”
В народното съзнание апостол Тома и до днес е с отрицателни черти. Името му означава “двойствен”, “близнак” – оттук и неверник, несигурен, откъдето е дошло и прозвището “Неверни Тома”. В Индия имало християнски общини на неговото име, а вярващите се наричали “томисти”.
Стоян Райчевски в своя “Родопски народен календар” (1998) пише, че апостол Тома е патрон на зидарите – на 6 октомври празнували родопските дюлгери. А иконописците често го изографисват с дюлгерски метър в ръка. В една от хасковските черкви светецът е нарисуван с всички инструменти на сградостроителите. Не един и двама иконописци ни го показват в земен образ. В една миниатюра от Мадарския ръкопис на хрониката на Иоан Скилица (ХІІ-ХІІІ) е дадена легендата за “небесния дворец” на апостол Тома. “Строеж на двореца” намираме и в преддверието на главния храм на Рилския манастир в стенописа “Трънските майстори”: петима трънчани са представени с тесли, триони и други дюлгерски инструменти – те се опитват да построят “невиждания” до днес дворец…
За строителния гений на българина сме писали неведнъж. Не е ли дошло време да възродим отново Деня на строителите, които и в ХХІ век ни радват с делата на изкусните си ръце!
14 октомври – Преп. Параскева Петка Търновска. Петковден
От “Жития на светиите” (1991) научаваме, че св. Петка или Параскева, е отшелничка от ХІ век, родена в Епиват, Тракия, на Мраморно море – между Силиврия и Цариград. След като родителите й починали, тя раздала наследството си на бедните и се отдала на пост и молитва в Йорданската пустиня. Преди да почине, чула глас от небето, който я съветвал да се прибере в родния си град. Така и сторила… През ХІІІ век цар Иван Асен ІІ преместил мощите й в Търново, построил храм “Преподобна Петка”. Преди и след нашествието на турците на Балканите мощите й били пренасяни във Видин, Белград, Цариград и накрая в град Яш, Влашко, където са и днес.
Петковден се смята за начало на зимните празници: правят се оброчни курбани, сборове и църковни служби за здраве и плодородие.
19 октомври – Преп. Йоан Рилски Чудотворец
Преподобни Иван Рилски е най-великият български светец, небесен закрилник на целия български народ. Основател на знаменития и най-величествен манастир в България – Рилския манастир. Той се е родил в село Скрино, разположено в гънките на Осоговска планина, около 876 г. и починал на 18 август 946 в пещера край построения от него манастир.
26 октомври – Св. вмчк Димитрий Мироточиви. Димитровден
По времето на император Диоклетиан (ІІІ-ІV век) Димитрий Мироточиви бил проконсул (градоначалник) на Солун. Императорът не знаел, че той е таен християнин и му наредил да убие всички поклонници на новата вяра. Вместо да преследва вярващите, сам той останал непреклонен във вярата си, увещавал християните да бъдат непреклонни пред езичниците. По време на молитва в килията на затвора на 26 октомври 306 г. бил убит с копие от войници…
Димитровден бележи началото на зимния период в годишния календарен цикъл. Светецът е покровител на зимата, студа и снега. На иконите го виждаме да язди червен кон, с дълга бяла брада, от която се сипе сняг. Като предвестник на мрака (дългите зимни нощи) го свързват с мъртвите. В съботата преди празника се ходи на гробищата – на Задушницата се почистват гробовете на близките, преливат се с вино, раздава се хляб и варено жито за бог да прости.
Метеорология
Предсказания за времето
– Южният вятър през октомври предвещава в близко време сняг.
– Ако на Петковден времето е добро, на Димитровден ще е лошо.
– На Петковден, когато грее слънце – зимата бива лоша, а кога вали дъжд или сняг – добра.
– На 18 октомври (св. ап. и ев. Лука) ако не падне слана, зимата ще е топла, ако на обяд е ясно – пролетта ще начене рано и ще е топла, ако ли вали дъжд – пролетта ще е хладна, ако вечерта е ясна – лятото ще е горещо.
– “Сиромашкото лято” започва на Димитровден и трае 40 дни – до Анино зачатие.
– Ако на Димитровден овцете лежат пръснати една от друга – зимата ще е топла, с малко сняг, а ако лежат сгушени една до друга – зимата ще е тежка, с голям сняг.
– Каквото е времето на Димитровден, такова ще бъде до Коледа; ако вали дъжд, ще вали и на всеки празничен ден през годината до Гергьовден.
