В петък след Великден българинът празнува Лятна Св. Петка, макар че източноправославната църка празнува деня на Параскева-Петка на 26 юли.
Така се посочва по-древната връзка на името на светицата с петъчния ден, обвързва се двойният є облик – летен и зимен – със сезонната и стопанската цикличност, пише chernomore.bg. Като поставя празника на финала на великденския празничен комплекс, народът показва специално отношение към св. Петка, издига я до ранг на покровителка на небесните стихии – дъжд, градушка и слънчев огън.
Край църкви и манастири с името на светицата се вдига весел всенароден празник с борби, състезания, игри и, разбира се, с буйни хора. Курбанът в чест на Лятна Св. Петка пази нивите от градушка и може да докара плодоносен дъжд. Изпълнява се и молебен за дъжд, на който символичното пръскане с вода трябва “да доведе” дъжда и плодородието. На връщане след празника всеки гледа да срещне бременна жена или майка с мъжко дете сукалче, защото те носят голямо щастие.
На Летния Петковден ритуално се обхождат нивите и градините – за предпазване от градушка и за плодородие.
Там, където светицата е патрон на местната църква или манастир, се правят общоселски и междуселищни сборове и панаири. На тях се събират и много болни, които принасят своя жертва, за да се излекуват.
В Странджа вярват, че точно в полунощ срещу празника св. Петка се явява на извора във вид на бяла или златна патица. Който я види, мигом оздравява. Затова тази нощ болните се стичат на поляните пред аязмото на светицата и с надежда очакват чудото да стане.
