В хилядолетието на прогреса, на напредъка на технологията и на забързания ритъм няма човек, който не се е сблъсквал със стресови ситуации – те са навсякъде – на работа, на улицата, в транспорта. За да разберем ролята на това, което ни кара да се чувстваме под напрежение и дали това застрашава здравето ни и как трябва да се справяме с това ще разгледаме понятието стрес.
Какво представлява стресът? От самото начало при появата си това сложно определение е предизвикало множество дискусии. Стресът е въведен като понятие в края на 1600 г. от английския физик Robert Hooke съгласно принципите на механиката. Английският учен е определил стресът, охарактеризирайки неодушевени предмети от гледна точка на натиск (или напрежение предизвикано от някаква външна сила), от гледна точка на натоварване, където силата се упражнява върху определена повърхност и от гледна точка на претоварване с последствие катастрофа или деформация, която идва като резултат от натиска или натоварването. Въпреки произхода си в наши дни понятието стрес се използва в сферите на биологията, медицината и главно в психологията. В рамките на тези науки то се разглежда по няколко начина предимно като физиологическо и психологическо претоварване или трудност на личността. Някои учени изследват стреса като вид дразнител, който предизвиква психологическо напрежение. Стресовите дразнители може да са както природни бедствия така и важни промени в живота – брак, идването на дете, както и различни ситуации, които напрягат или застрашават живота на личността. Други изследователи разглеждат стреса като физиологическа и психологическа реакция или противодействие на фактори, които оказват вид натиск. Според тази теория стресът е субективно усещане, което е предизвикано като отговор на факти и събития. Разбирането тук е, че не са от значение промените в живота на личността, а начинът по който той ги приема, изживява и реагира на тях. Най-добре познатата теория за стреса е, че той се разглежда като процес, който работи на основата на взаимодействието между личността и среда, която я поставя на изпитание или надхвърля резервите й за справяне с нея т.е. проявява се дисбаланс между изискванията на средата и ресурсите на човека. От тази гледна точка нивото на стрес, което изпитва човек, предизвикан от някакво събитие, зависи от множество фактори, които произлизат впоследствие от взаимодействието си със средата. Например има хора, които действат много по-резултатно когато са подложени под напрежение, справяйки се лесно с непредвидени събития и с изискването за по-бърз ритъм на работа. Други хора имат нужда от предвидим и по-бавен ритъм на работа. Ако изведнъж работната среда се превърне в напрегната, тогава чувстват физическа и психическа умора.
Защо е важно човек да знае кога преминава границата при изживяването на стресовите ситуации? Прост пример са научни наблюдения направени със средностатистически врабец, който живее в постоянни условия на стрес – опасности, идващи от врагове или опити за намиране на храна и се установява че животът му е 1-2 години. Същият врабец изкаран от условията на стрес и поставен в условия естествени до неговите, без външен натиск, има продължителност на живота 17 години. Изводът е красноречив.
Всеки човек се стреми към подобряването качеството на живот, но не винаги се получава. Ако личността усеща че социалната и естествената среда, в която живее изисква от самия него ресурси и резерви по-големи от тези, с които разполага, тогава ще изпитва състояние на стрес. И обратно, ако е възможно и постижимо събитията, които посреща в живота да се преодоляват плавно, без сътресения, то тогава стресът ще отсъства. Концепцията за справяне със стреса зависи от един специален процес, който се нарича познавателна оценка. Това е първата стъпка за преодоляването му.
Следва…
Миглена Семерджиева, за сайта news365.eu.
© 2016 Всички права запазени. Позоваването на News365.eu е задължително!
