Представители на инициативен комитет за изграждане на паметник на таврийските българи в Добрич отпътува за чествания в село Инзовка, Украйна

Представители на инициативен комитет за изграждане на паметник на таврийските българи в Добрич отпътува за чествания в село Инзовка, Украйна. Това съобщи Радослав Симеонов, историк и уредник на Военно гробище –музей в Добрич, който също е бил сред поканените, но поради лични причини не се е включил в пътуването, предаде кореспондентът на Радио „Фокус” – Варна. В родното село на Мишо Хаджийски – Инзовка, в началото на следващата седмица ще се състоят чествания, посветени на 70 години от депортирането на таврийските българи обратно в СССР. Историческите сведения разказват, че общността на таврийските българи е част от българската диаспора в Южна Русия. Тя е формирана в периода 1861-1863 година след изселването на около 30 000 бесарабски българи в района на Приазовието. Тези българи са имали тежка и сурова историческа съдба. Те са преживели насилствената русификация, оцелели са след колективизацията, разкулачването и „Голодомора”, преживели са сталинските репресии. Идеята за преселването на тези българи обратно в Родината им възниква след окупирането на Приазовието от войските на Вермахта през 1941 година. Две години по-късно е подписано българо-германско споразумение от правителството на Добри Божилов, в резултат на което в периода 1943-1944 година в България се установяват около 1900 бежанци от Таврия.

През 1944 година политическите промени в страната ни водят година по-късно до насилствено репатриране на таврийските българи обратно в СССР, а там те са приемани като родоизменници и предатели за съветския политически елит. След завръщането им те обаче са принудително заселвани в Таджикистан, където престояват в трудови лагери до 1955-1956 година. След това много малка част от тези българи се връщат в Украйна и Таврия, повечето се заселват в различни точки на СССР, което според историците е пагубно за българската диаспора там. Комунистическата историография у нас напълно пренебрегва този исторически момент и за него се заговаря едва през 1989 година. Радослав Симеонов е автор на първото у нас по рода си научно изследване по темата. Неотдавна от печат излезе неговата книга „Депортацията на таврийските българи в СССР през 1945 година: премълчаната история”. Книгата е издадена в рамките на проект, без комерсиална цел и вече се разпространява в читалища, училища, библиотеки – лични и частни. Радослав Симеонов посочи, че в добруджанския град има създаден инициативен комитет за издигане на паметник на таврийските българи, като целта на това начинание съвпада с целта на съществуващия в украинското село Инзовка комитет – да се съхрани историческата памет за таврийските българи и фактите да бъдат предадени на поколенията достоверно.

Делегацията от България за първи път ще установи трайни връзки в контекста на еднаквите цели на двата комитета и по време на честванията е предвидена среща разговор по темата. Тогава на името на Мишо Хаджийски ще бъде именувано училище в селото и ще бъде открита паметна плоча. Мишо Хаджийски е журналист, публицист и общественик, човекът, осъществил идеята за възвръщането на таврийските българи в родината им през периода 1943-1944 година като пълномощник на нашата държава. В делегацията, която вече отпътува за Таврия, са Дянко Марков, на 93 години, председател на Съюз „Истина”, Георги Чунчуков, член на инициативния комитет в Добрич и Филип Филипов, краевед, добруджанец, който от години живее в Чикаго. Поканата е отправена от Стефан Намлиев, председател на Дружеството на българите от приморския район на Запорожка област.
Жулиета НИКОЛОВА