655-402-sveti-ivan-rilski-ikona

На 18 август Българската православна църква отбелязва смъртта (успението) през 946 г. на свети Йоан Рилски – една от най-големите фигури на Средновековието, оказала влияние върху целия източноправославен свят.

Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в с. Скрино, в Осоговската планина.

Живее по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България.

Като юноша той копнее да се посвети в служба на Бога, напуска родното си място и постъпва в манастир. След като приема монашеството, напуска манастира и се скита на много места. Накрая се установява в Рила и основава Рилския манастир.

В края на живота си светецът се отдава на уединение в молитви Богу.

В края на живота си свети Иван Рилски съставил своя „Завет“ – документ, в който светецът завещава на хората да съхранят вярата си непорочна от „всякакво зломислие“ и да се пазят от „сребролюбивата змия“, „защото сребролюбието е корен на всички злини“. В Завета още се казва: „Не търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях!“.

Умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Светата Рилска обител.

Около 980 г. мощите му са открити и пренесени в София, а той е канонизиран за светец, пише БГНЕС , цитирана от Вести.бг

През 1183 г. унгарският крал Бела III отвоюва Средец от византийците и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати след четири години.

След Освобождението на България от византийско робство цар Асен I ги пренася в столицата Търново през 1195 г.

През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Търново в Рилския манастир.

И днес всеки вярващ може да целуне ръката на светеца – нетленните му мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.

Свети Йоан Рилски е почитан като

общобългарски светец, но славата му се разнася из целия Балкански полуостров и в Русия.

Той е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и е най-популярният български народен светец лечител – народната медицина препоръчва при продължителна болест да се направи служба пред мощите на светеца в Рилския манастир.

Светецът аскет е

сред най-изобразяваните светци

в стенописите в църквите от комплекса манастири, наречен Софийска Мала Света гора. На него са посветени и два манастира в областта – Германският и Курилският.

Жития за светеца са написали патриарх Евтимий Търновски през ХІV в. и Владислав Граматик, който през ХV в. описва тържественото пренасяне на мощите на светеца в новопостроената Рилска обител.