Маслини, фета и още нещо

Никос Кумандаракис, който отглежда маслинови дръвчета в Спарта, и Йоргос Хотос, който е мениджър на мандра в Тесалия, са два различни типа предприемачи. Общото помежду им е, че са устояли на кризата и са пример за бизнесмени, които карат някои да твърдят, че селското стопанство ще спомогне за икономическото възстановяване на Гърция.

Но може ли настина то да преобърне нещата след седемте години на най-продължителната рецесия от американската депресия от 1929 г. насам? Оптимистите казват “да” и доводът им е, че фермерството, хранителната и алкохолната индустрия осигуряват около 20% от стойността на най-изнасяните стоки в Гърция. Сред най-продаваните храни някои типични продукти като сиренето “фета” изненадаха всички, увеличавайки експорта с 34% от 2011 г. Още повече в момента се наблюдава нова инерция в производството, новите практики са конкурентни на европейско ниво, появяват се нови лица и млади фермери. Това са хора, които са дошли от градовете, имат по-високо ниво на образование, готови са да поемат по-големи рискове и търсят нови бизнес възможности.

Млади надежди

С повече знания и способности младите фермери притежават това, което е необходимо, за да успеят там, където другите са се провалили. Никос Кумандаракис все още бере на ръка своите маслинови дръвчета, разположени на 30 декара, и, както в много балкански страни, цялото семейство се събира заедно, за да помогне. Но по много неща той не се вписва в стереотипа за фермер. Едно от жизненоважните средства, на които разчита, за да си гарантира добра реколта, е интернет. Той се чувства удобно с компютрите, тъй като е машинен инженер и е работилв тази сфера, както и в киното, преда да стане фермер. “Когато нещо ме заинтригува при отглеждането на маслинови дръвчета, го проверявам в интернет, за да намеря информация – например в научно издание или в докторска дисертация, за да мога да разбера какво се случва с дръвчетата и да си спечеля време, за да се справя с проблема”, казва Никос Кумандаракис. Той иска не само да отглежда дръвчета по традиционен начин, но да има и други опции.

Колкото и странно да изглежда, получаването на добри съвети в днешно време за това как да се използват модерни фермерски техники и технологии е много трудно в Гърция. Тасо Ханиотис, директор на икономическите анализи към Генерална дирекция “Земеделие и развитие на селските райони” на Европейската комисия, потвърждава това: “За да могат проучванията и иновациите да стигат до фермерите, е необходимо да има мрежи, които да провеждат тази информация до производителите. А тези мрежи отсъстват в Гърция.” В крайна сметка фермерите отправят своите въпроси към продавачите в местните магазини, предлагащи торове и фураж. Но, както Никос Кумандаракис посочва, “не можеш да отглеждаш органична продукция и да очакваш съвет от човек, продаващ изкуствени торове”.

Фокус върху износа

Когато опитваш да се свържеш със семейната мандра на Йоргос Хотос, първото впечатление е, че са много заети. “Г-н Йоргос не може да приеме вашето обаждане. Той е в производственото отделение, позвънете пак след час”, казва секретарката. Йоргос Хотос – мениджърът на компанията, произвеждаща около 3500 тона сирене – предимно “фета”, но и други видове, успешно е извел бизнеса си от опасни води през последните седем години и е толкова земен, че секретарката му се обръща към него по малко име.

“Смятаме, че ще е трудно да разчитаме на гръцкия пазар за растеж. Разразяват се ценови войни на нивото на супермаркетите, а разплащането се бави. Затова планираме да разширим продажбите си в чужбина и се фокусираме върху износа”, обяснява Йоргос Хотос. В рамките на десетилетие мандрата му е увеличила експорта от 20 на 80% от цялата си продукция. Това е донесло много облаги за бизнеса, включително стабилност на заплатите и сигурност в паричните потоци, което позволява да се постига растеж и да се планират следващите стъпки. Като много други семейни бизнеси на Балканите, мандрата е видяла много по-лоши времена от настоящата икономическа криза. Тя е основана в началото на 1900 г. и е преживяла две световни войни, като всеки път е оцелявала и е продължавала да се модернизира. “Моят баща трансформирал бизнеса, като променил стандартите, по които неговият баща правел сирене. Две поколения по-късно аз наследих бизнес, който е напълно в унисон с модерните стандарти на Европейския съюз за производство на качествено сирене. Приносът ми бе да разширя износът, но това бе възможно, само благодарение на високо качество на нашата продукция, което е резултат от дългия процес на усъвършенстване”, обяснява Йоргос Хотос.

Въпреки това доверието на по-младите и съвременно мислещи предприемачи към заниманието със земеделие в Гърция е все още крехко. Причината за това може да се крие в слабите инвестиции. Много малки и средни предприятия в страната смятат достъпа до финанси за своя най-голям проблем, сочи проучване на Европейската централна банка от 2013 г. Онези, които успеят да вземат кредити, са изправени пред високите лихви на заеми за средни и малки предприятия, стигащи до 6%, много повече, отколкото в северните части на еврозоната. НикосКумандаракис например иска да реинвестира спестяванията си в бутилираща система. “Въпреки че е най-голямата страна, производител на екстра върджин зехтин, едва 20% от гръцкия зехтин се изнася опакован. По време на пътуванията си съм виждал органичен екстра върджин зехтин да се продава в европейски супермаркети на цени, надхвърлящи между 5 и 8 пъти парите, които ние получаваме. От десет години знам, че единственото, от което се нуждаем, е да инвестираме в бутилирането”, заявява Никос Кумандаракис. Но докато банките не искат да отпускат кредити, този план трябва да почака. “Осигурихме частна инвеститорска подкрепа за половината необходим ни капитал и се надяваме да вземем останалите 90 000 евро от европейски грант”, добавя той. Земеделието все още се радва на по-добър достъп до финансиране от други сектори заради предимствата, осигурявани от грантове по единната земеделска политика на ЕС.

Проблемите остават

Тромавите национални правила, които са причина за забавяне на плащания по грантовете за земеделие, както и неправилното управление на фондове от предишните правителства са друга пречка, с която предприемачите в земеделието се сблъскват днес. Стотици фермери, които се занимават с органично земеделие или животновъдство, като Никос Кумандаракис, продължават да чакат плащания по грантовете, вариращи от 10 000 евро до няколко стотици хиляди евро. Всяко забавяне в плащанията тласка фермерите към фалит. Това отчасти обяснява защо толкова много млади фермери не успяват да оцелеят в сектора. Общият брой млади фермери спрямо всички земеделци намаля от 12% през 2009 г. до 6% сега.

Друг голям проблем, който фермерите в Гърция все още изпитват, е изключително ниската изкупна цена спрямо други европейски страни. Съотношението между цени на производител и продажната цена на дребно в Европа е едно към три, докато в Гърция е едно към шест. Липсата на силно сътрудничество и слабите земеделски кооперативи са основните обяснения за ниските цени на производител. Никос Кумандаракис и мнозина други млади фермери не могат да си обяснят липсата на желание у старите им колеги да си сътрудничат. “Основен недостатък е раздробеността на обработваемата земя. Заради това е трудно да се постигне хармония между много и различни дребни земеделци”, твърди Никос Кумандаракис. Той обаче посочва като пречка и специфичния манталитет, който пречи на производителите да се организират: “Често се сблъсквам със стена, докато се опитвам да убедя по-старите земеделци да обединим ресурсите си и да купим техника, която можем да ползваме заедно. По-старото поколение е свикнало да върши нещата по своя начин и смятам, че това мислене трудно ще се промени”, добавя той.

Въпреки проблемите пред производителите земеделието продължава и днес да е привлекателно за различни хора в цялата страна. Една очевидна причина, поради която някой бизнесмен би инвестирал в земеделие, са ресурсите по структурните фондове за новия седемгодишен период, които не могат да бъдат пренебрегвани. През следващите шест години земеделието, което осигурява 4% от гръцкия БВП, ще получи по-голяма финансова подкрепа – общо 19 млрд. евро – от останалите сектори, които произвеждат общо 96% от БВП. Нещо повече – мнозина, които по време на кризата се обърнаха към земеделие, подобно на Никос Кумандаракис, смениха не просто работата си, но промениха радикално начина си на живот. “Не искам да се връщам вече в Атина, дори и да можех. Искам да инвестирам в Спарта”, казва той. При подобно завръщане към селото на млади и обещаващи производители дори и големите надежди за възраждане на гръцката икономика посредством земеделие не изглеждат съвсем безпочвени.

* София Спиру е гръцки журналист на свободна практика