Цяла сага мога да напиша при търсенето на най-оптимален вариант за самолетен билет Атина –Анкоридж.
Последно избирам вариант с две смени и минимални престои – общо времетраене на полета – 24 часа и 27 минути. Речено-сторено, но трябва и да се плаща – елате да видите сега с тоя Credit ли беше – Capital control ли е – наложен над Гърция! Въртях – суках, не се получава… И почна едно прехвърляне на пари, пращане на евро в България, зареждане на виртуална карта VIZA – Банка ДСК, изготвяне на пълномощно за гръцката фирма издаваща билета – направо епопея! В края на краищата плащането мина в български лева и аз стискам в ръка заветното парче хартия… Атина – Франкфурт – Чикаго – Анкоридж.
Следва снабдяване с куфар, чиито размери да отговарят на изисквания за презокеански полет – тегло до 23 кг и друг за ръчен багаж – до 10 кг. Следва едно експресно пътуване до България, куп програмирани и не до там програмирани задачи са приключени успешно. Идва „Денят” – в тъмни зори таксито ме чака, сваля ме до най-близката спирка на експресните автобуси за летището и аз в поза „щъркел”/да се чудиш накъде е хукнал тоя народ/, достигам началната точка на полета… И понеже съм пълен „инвалид” по английски език – ползвам една супер услуга – безплатна /допълнително прикачена към билета/ – WHEELCHAI – FOR RAMP CONFIRMED. Официалната версия, разбира се, е съвсем друга – имам проблем с бързото ходене и се притеснявам, че ще изпусна някой полет при двете смени, които ми предстоят. И слава Богу, че дъщеря ми беше уредила тази услуга, защото така се случи, че се качих в последната минута за презокеанския ми полет.
Още при чекинг-а на атинското летище, пристига усмихнато момче с инвалидна количка и любезно ми помага да се настаня. Представи се –Димитрис и директно /по гръцки/ ми заяви, че му се подкосяват краката като си представя за къде съм се запътила, учуден е на моя кураж! Минахме през строгата проверка на дрехи, чанти, обувки, ръчен багаж – аз като царица – возя се! С куп благопожелания, Димитрис ме оставя в залата, където вече се събират пътниците за полета до Франкфуркт. Започна се едно чакане…полета е обявен за 08.15 часа… наближава 09.00 часа… мина 09.00 – всички пътници – прави на крака се озъртат нервно. Най-после излитаме, никой не се постара да обясни поради каква причина закъсняхме. Вече 99% съм сигурна, че изтървам следващия полет…
AEGEAN AIRLINES – красиви стюардеси в стегнати униформи предлагат напитки, разнасят закуска, рекламни материали – всичко на ниво. AIRBUS A-321 и аз съм късметлийка с място до прозореца – наслаждавам се предимно на облаците от горната им страна – залети от ярка слънчева светлина. Полетът трае три часа и благополучно се приземяваме на летището във Франкфурт. Кацам на терминал 1, а следващият самолет излита от терминал – 5. Закъснение повече от час, като прибавим и часовата разлика – до следващия презокеански полет, който е в 12.45 часа – остават точно 50 минути. На изхода от самолета е застанал специален служител, който държи списък с имената на хора като мен – ползващи услугата FRA-Care Services. Връчва ми една червена хартийка – билет, на гърба на който пише на немски, английски, арабски, руски, фарси, румънски, хинди, китайски езици – „Имате достатъчно време до вашия полет – ще бъдете закаран на време до терминала за излитане!” Забележете на кои езици е съобщението… впечатли ме румънският.
С подкосени крака, държейки пред гърдите си червената хартийка, сядам на посоченото място… Наистина имам нужда от превоз – от притеснение не мога да мисля, камо ли да направя и крачка, а времето лети. Намирам се на едно от най-големите европейски летища. Германската дисциплина и точност обаче са на ниво, след малко пристига една четири местна количка и пухкавата шофьорка ме кани с мил жест. И се почна един слалом между колички, куфари, багажи и вървящи в противоположни посоки хора. Сменяме няколко нива, чрез специални, огромни асансьори., на три места спираме да вземем други хора и накрая ме стоварват замаяна от притеснение пред чекинг-контрол на UNITED AIRLINES–UA – Ура!
Тук се извиват четири опашки, а обкръжението е различно от обичайното… Атина може да е препълнена с шарен свят , но сега ми се привидя един мини – Вавилон. Хора от всички раси, и техните смесени варианти, в преобладаващи тъмни нюанси. Наоколо в услуга на всички – служители на летището говорещи поне три езика.
Руско-говорящ господин ме пренасочва към млада дама с перфектен гръцки език. С бордна карта в ръка вървя по извиващия се коридор към своето място в самолета. BOEING 777-200/300 е огромна машина, обширни салони с по три-реда тройни седалки, ВИП – салонът е с големи персонални телевизионни екрани и кресла – кушет, останалите седалки също имат малки монитори, където се дава информация за полета и местата над които преминаваме. Бинго! Отново мястото ми е до прозореца, а до мен е колоритна двойка от татко/негър/ и неговото умалено тригодишно копие – момченце. Армия от стюарди и стюардеси – за разлика от други авиокомпании, някои от тях с прошарени коси. На всяка седалка пакет с леко одеяло – подарък за сън по време на полета. Още с настаняването ни се връчва митническа декларация с куп въпроси, но аз имам подробно написани указания за начина на попълване и за нула време се справям. Времетраене на полета 9 часа и 30 минути, средна височина на полета 10 000 метра над Земята, още малко и ще станем космонавти. Разстоянието, което се преодолява е впечатляващо – 4 342 мили/ 6 988 км/. Външна температура минусова, доста под 40 градуса по Целзий. Прелитаме над Германия и се насочваме на север. Летим над остров Исландия с безкрайни снежни пространства, езера и тук-там дребни като топлийки къщички на селищата. Следва остров Гренландия – една безкрайна снежна пустош, а пред нас е ярко греещото слънце. Летим на запад и се връщаме назад във времето… часовата разлика между Атина и Анкоридж е почти денонощие – цели 11 часа!!! По време на полета непрекъснато ни глезят с много лакомства и напитки /различни марки бира, вина, безалкохолни, чай, кафе/, включително топъл обяд с избор между три вида меню. Гледките са прекрасни, самолетът е като застинал в пространството /никакви вибрации, сътресения или пропадания/, полета над Атлантическия океан премина неусетно, а слънцето е незалязващо! Кацаме на летище „O HARE INTERNATIONAL” – Чикаго – общо съм изминала 5 466 мили, които са равни на 8 797 км. В Чикаго ще мина гранична проверка и паспортен контрол, определящи колко дълго да бъде пребиваването ми в Щатите.
Службата CONFIRMED е организирана перфектно – малка армия от момчета и момичета с колички, електронни бележници и радио-телефони е строена на изхода. Вежлив азиатец е моят придружител и поемаме към залата за проверки. Коридори, безкрайни коридори и още по безкрайна опашка от чакащи за граничен контрол пътници. Поне километър! Другото голямо предимство на ползваната от мене услуга е, че преминаваме транзит покрай безбройното множество и се нареждаме на далеч по-скромна опашка с колички, техните пътници и придружители! Пред мен в количката е седнал възрастен индиец с вид на столетник, който дискретно подава бакшиш на своя придружител. Момчето любезно отказва и му връща парите. Мога да си призная, че сцената ме впечатли!
Вече съм на ред за проверката – аз ниско долу, седнала в инвалидната количка, изпънала шия, за да видя поне лицето на проверяващия, което е високо над мен – картинка и половина съм. Натоварена с чанта, в която са всички тежки неща от сорта на лаптоп, таблет, фотоапарат, куп документи доказващи, че не съм потенциален имигрант, дебело зимно яке – зер отивам в Аляска, а не на Хавайските острови и ръчният ми багаж от 10 – килограмово виолетово куфарче на бели точки. Подавам паспорта – отворен на печата с визата, самолетния билет с платеното връщане и последна митническата декларация. Пита ме нещо служителя и аз отвръщам с добре научената фраза, че знам само гръцки, български и руски, пък той както ще да ми говори. И човека си проговори на гръцки език, без да му мигне окото, при което аз облекчено се смайвам!
Чете първо декларацията, пита какво е това ракия… ами „ципуро”- отговарям или нещо като критската „цикудия”, пък и „раки” да му кажеш – все е вярно! Зехтин и бебешки подаръци – всичко с обявена стойност и обща сума под 100 долара. Явно думата „близнаци” плаши или вдъхва респект, защото в паспорта ми се появява печат с възможният максимален престой от цели шест месеца. Това беше – мина „страшното” и аз засмяна до уши си отпускам най-после душата…
Следва
Автор: Благовеста Райкова, за сайта news365.eu.
© 2016 Всички права запазени. Позоваването на News365.eu е задължително!
